Елхово е град в Югоизточна България. Намира се в Ямболска област и в нея е вторият по големина. Също така е административен център на едноименната община, която включва общо 21 села. Градът е разположен на левия бряг на река Тунджа в югоизточната част на Тракийската низина между Странджа и Сакар. Централно място заема Елховското поле – равната му повърхнина се простира от двете страни на протичащата от север Тунджа. В северната част релефът е равнинен, но постепенно започва да преминава в ниско планински. Почвената ерозия в района е слабо изразена, а дълбочината на разчлененост на релефа е малка. Тунджа пресича ниско планинската верига в южната част, разделяйки Дервентските възвишения от Сакар. Между тях реката е образувала дълъг пролом, а стръмните долини и многобройни извивки превръщат този край в живописен и привлекателен. Благоприятните условия за живеене в района са причина следи от човешки живот да има още през епохата на неолита. Свидетелство за това са запазените селищни могили, както и откритите каменни и медни оръдия на труда.
Бронзовата епоха пък е представена от тракийската култура. Съществуват останки от тракийски крепости, селища и надгробни могили. Интересни по своя градеж са и мегалитните гробници, останали също от траките. С най-голяма численост от племената са астите, които обитават северните склонове на Странджа, а също и одрисите. Те пък населяват долината на река Тунджа. Районът окончателно попада под римска власт през 45 г., като римляните превръщат Тракия в своя провинция. През този период е характерно за града, че притежава удобно транспортно местоположение, защото е разположен на два големи пътя. Още по време на властването на хан Крум районът е включен в пределите на българската държава. Свидетелство за това е прочутият и известен Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното село Маламирово. Когато през 1369 г. османците завладяват Одрин започва постепенно завземане на земите по течението на река Тунджа. Войските на Тимурташ бей завладяват този край през 1373 г., като именно с това започва трудният период на османско владичество за района. Насилствено са заселени колонисти от Мала Азия, както и българи от Охридско, Кюстендилско и други части на страната. Долината на Тунджа е оставена между Странджа и Сакар в пределите на Източна Румелия с решенията на Берлинския конгрес.
След съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. районът на община Елхово остава в границите на българската държава. След края на двете Балкански и Първата световна войни тези територии се населяват от нови бежанци. Те идват от Беломорието и обогатяват местната народна култура с влиянието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия. 12-ти мотострелкови полк, създаден още през 1885 г., е разположен в града до септември 2001 г. Основната изповядвана религия в района е източно – православното християнство. В града има и православен храм, който носи името на Свети Димитър Солунски. Градът и цялата община се намират в Тополовградското архиерейско наместничество. От своя страна пък то се намира в рамките на Сливенската митрополия. Средната гъстота на населението е по-ниска в сравнение с тази за цялата страна. На кв.м. живеят 27 души, което показва, че територията е слабо усвоена.
